Отдавайте еднаква важност на „игра” и „стая”


Един добър escape room е наслада за всяко сетиво. Ако можете, въздействайте и на осмото чувство на играчите – ще са ви благодарни.

В escape room терминологията, „стая” и „игра” са преплитащи се концепции със сравнително размити граници. Добър пример за разграничаване е следният – поставете един играч в стая тип „затвор” и му кажете, че е опандизен престъпник – трябва да върши пандизчийски дейности като да пили решетките на килията, да дълбае пода с лъжица и да се ослушва за пазачи. Сега заменете този играч с друг, и на новия кажете, че е надзирател – трябва да следи за нередности, да носи храна (е, „храна”) и да се ослушва за чегъртане с лъжица. Ето – имаме две различни игри в една и съща стая. Или по-просто –> стая + сценарий = игра.

Макар и понякога самите игри да бъдат назовавани „стая”, escape room е физическата подредба, стените, вратите и помещенията, от които трябва да се избяга. Освен да се съчетава със сценария на играта, стаята трябва да е приветлива и приятна, в рамките на допустимото – история за Втората Световна не трябва да вони на барут и експлозиви, но пък и ароматизаторът не би бил на място. Осигурете на играчите визуално и сетивно изживяване, оставящо добро впечатление и аура на вложени мисъл и старание.

Трудът и мисловната дейност трябва да се усещат и в сценария и обвързаността му със самата стая. Отборите се нуждаят от предначертан път и възможност да се потопят изцяло в историята на играта. Старайте се да избягвате претруфеност и ексцесии както откъм наратив, така и откъм атмосфера.


Коментари

zai4e_kate    1 year 6 months
Comment: 
Нужна е опция за избор на ниво на трудност.Не всеки който обикаля тези стаи е скрит гений. В повечето случаи хора харесват идеята и за това играят. Целта е да са доволни всички,а няма нищо по-разочароващо от това никога да не печелиш. Времето не винаги стига за многото загадки и това оставя в нас едно неприятно усещане. Нивото на трудност би определяло и избора кой коя стая да посети първо.